Опции за тютюна

Опции за тютюна

Blog Article

Изучаван в училищата, романът остава едно от най-четените и обичани произведения сред българските читатели.

— Не! — гузно отговори тя. — Откъде мога да ги познавам?

Освен образите на героите, Димов използва и задълбочените знания на Генев, за да пресъздаде един истински тютюнев свят за читателя и това личи от всеобхватния опис по търгуването и манипулацията на тютюна, складирането му, промените в пазара, добиването на цените, въвеждането на тонгата и други:

— Значи го познаваш? — намръщено произнесе Чакъра, раздразнен от вълнението на дъщеря си.

Редица други образи се откриват в описанията на бащата на Димов – един от тях е на Санде Огненски, чийто образ можем да открием в лицето на Баташки: „Здрав, едър, енергичен, добър техник. Груб и дрезгав глас. Прост, некултурен. Много знае и много приказва. Лъже и интригува по адрес на конкурентите. Не особено честен: още като експерт на „Балкантабак“ си купи четиристаен апартамент в София и магазин.

— Не, не я зная. Нито пък баща ти я иска. — Тя поправи с ръка рулото на косата си и попита живо: — Защо се представяш чрез баща си?

Кърпите и покривката бяха от грубо домашно платно, изгладени и много чисти. Хлябът, нарязан на правилни, тънки филийки, стоеше в рътлина плитка кошничка. Приборите лъщяха от чистота. Това бяха все неща, които селянките от тукашните места, преселени в града, не можеха да усвоят лесно. А съпругата на Чакъра ги знаеше от майка си още преди да се омъжи за него.

Настъпи мълчание, което изпъкна в контраст с бързия им и непринуден разговор преди малко.

— Да, варварски, ужасно беден!… — високо и натъртено произнесе той. — Впрочем това е известно на целия град.

Боженишки Урвич – един от последните стожери на Втората българска държава

А после, сякаш това беше напълно естествено и не можеше да не се случи, той я прегърна и привлече към себе си.

— Не е за първи път — излъга тя оскърбено. — Отивала съм и друг път.

— Значи, амбицията ти е съвсем безнадеждна!… Прости ми, че ти говоря така.

— Значи, медицина!… — рече той малко подигравателно, като запали цигара.